Прочетен: 2202 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2017 21:02
Катаболитните процеси са процеси на разграждане, при които сложните органични молекули се разграждат до прости и малко на брой крайни продукти. По своята химична природа те са окислителни процеси и се наричат дисимилационни.
При катаболитните процеси се освобождава енергия (екзотермични или екзоергични процеси). Характерна особеност на катаболизма е постепенността в разграждането на веществата, а от тук и поетапното освобождаване на енергията във форма, универсална за всяка биосистема - органичната молекула АТФ.
Енергията, “затворена” в АТФ се използва за задоволяване на енергетичните нужди на организма (различен вид биологична работа, топлина).
Анаболитни са процесите, при които от малки молекули предшественици се извършва синтез на по-големи и специфични за организмите молекули ( макромолекули - белтъци, нуклеинови киселини, полизахариди и други молекулни компоненти - фосфолипиди, витамини, хормони, невромедиатори).
Обратно на катаболитните анаболитните процеси са свързани с редукция на веществата.От химична гледна точка те са асимилационни, т.е. биосинтетични (градивни). Протичат като редукционни с помощта на редуктори. Малките нискомолекулни вещества, усвоени от околната среда се превръщат в специфични за организма биополимери. Анаболитните процеси са свързани с поглъщане (използване) на енергия - ендергонични процеси. Класически пример за анаболитен процес е фотосинтезата.
Анаболитните и катаболитните процеси в организма са тясно свързани помежду си. Те изграждат и обясняват единната биохимична и енергийна същност на метаболизма.
Метаболизмът е най-характерната особеност за живите системи. Той осъществява непрекъсната връзка между организмите и средата чрез сложните превръщания на веществата и потока на енергията.
Типове обмяна
Аеробните организми извършват окислителните си процеси с помощта на кислорода.
Те го поемат от атмосферата или разтворен във водите.
За тях е характерно приемането на кислород и отделяне на СО2 . Във връзка с това многоклетъчните организми в процеса на еволюцията са обособили специализирани дихателни органи (хриле, трахеи, бели дробове), т.е. те дишат. Повечето организми са аеробни.
Аеробното натоварване е това, което се енергоосигурява при наличието на кислород. Работата в този режим се извършва от червените (бавните) мускулни влакна. Тези мускулни влакна са богати на митохондрии, което прави възможно окислението на мазнини и въглехидрати за енергия. Този режим на работа се осъществява при значително по-ниска пулсова честота (около 140 уд./мин) и кислородна консумация от 40 до 60% от максималната такава. В покой енергоосигуряването е по аеробен път – 5% от белтъчините и 85% от мазнините.
Съществуват и смесени режими на работа (анаеробно-аеробен и аеробно-анаеробно). Обикновено продължителността на работа обуславя и енергийната зона, в която се извършва. Колкото по-дълготрайна е работата и съответно с по-ниска интензивност, толкова повече натоварването клони към аеробно и обратно.
Определянето на това, дали извършването на дадена работа е енерогобезпечена по анаеробен или аеробен път става чрез изследване на съотношенията на вдишаните към издишаните от изследваното лице количества кислород и въглероден диоксид. Пулсовата честота и концентрацията на лактат в кръвта също се смятат за показател за това, в какъв режим на работа работите.
Анаеробният тип обмяна имат организми, които осъществяват окислителните си процеси в безкислородна среда за сметка на други (вътрешни) окислители, но не и на кислорода.
Като примери за анаероби може да се посочат ендопаразитите (детски глист, кучешка тения, свинска тения), някои патогенни микроорганизми (туберкулозен, антраксен, тетаничен бацил и др.) и микроорганизми, осъществяващи анаеронните ферментации (алкохолна, маслена и др.).
Съществуват организми (мленокиселите бактерии), които в зависимост от условията на средата могат да се развиват и в аеробни и в анаеробни условия. Те се наричат незадължителни (факултативни) анаероби.
Анаеробно натоварване е това, което се енергоосигурява клетките и процесите в тях, без наличието на кислород. Работата в анаеробен режим се обезпечава от креатин-фосфатната и лактатната система. Този режим на енергоосигуряване осигурява отделянето на голямо количество енергия бързо и за кратко време. Работата в този режим се извършва от белите (бързите) мускулни влакна, които имат висока съкратителна способност, но се "изморяват" много бързо. Натрупва се кислороден дълг, който се погасява след работата – тоест след анаеробно натоварване, организмът се възстановява аеробно (ще го усетите чрез засиленото си дишане). Анаеробният режим на работа е крайно неикономичен. При разграждането на въглехидрати за енергия в анаеробен режим се получва 13 до 19 пъти (в зависимост дали разграждането става в мускулите или в черния дроб) по-малко енергия, отколкото ако същото количество въглехидрати се разгради по аеробен път. За този режим на работа е характерна високата пулсова честота (около 180 уд./мин). При силови натоварвания с интензивност 85-95% и продължителност около 20 секунди кислородната консумация е от 80 до 100%. При натоварвания с голяма мощност при 95-100% интензивност с кратка продължителност (едва няколко секунди) кислородната консумация е минимална (натоварвания при силов трибой).
Според типа на анаболизма организмите се разделят на автотрофни и хетеротрофни. Автотрофните използват неорганични вещества външна енергия, а хетеротрофите - органични вещества и вътрешна енергия.
Според типа на катаболизма организмите се обединяват в две групи: аероби и анаероби. Аеробите използват за окислителните си процеси молекулен кислород, а анаеробите - други вътрешни окислители.
Анаболитните и катаболитните процеси са тясно свързани в единна биологична обмяна на веществата.